Традиции, ритуали, обреди или Христос
“И тъй, като имаме велик първосвещеник, Исус Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях. Затова нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.” Евреи 4:14-16
І. Вярата ни в Бога.
Бог е Създателят, Творецът, Спасителят и Лекарят, Извор на живота, Приятел, Източник на всяко добро даване. Той е Алфа и Омега – Първият и Последният. От Него всичко започва и всичко в Него се скрива. Бог е обекта на нашата вяра. Това значи, че Нему ние благодарим за всичко, хвалим Го и Му се покланяме. Вярата ни в Бога е дълбока, вътрешна убеденост в любовта и милостта на нашия Небесен Баща, Който ни е създал и дарил със живот и спасение. Вярата ни се развива и укрепва чрез Словото на Бога. “И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.” Рим. 10:17
ІІ. Религия – традиции, ритуали и обряди
Религията – мъртви дела, в които не присъства Бог, тя нищо не ползва тези, които я изпълняват.
В Старозаветното служение ритуалите и обредите говореха и сочеха на Месията – Христос, докато още не беше дошъл, символ на бъдещите добрини в Него. Когато Старозаветните люде ги изпълняваха, те гледаха на Идващият от Вечността: “../Мойсей/ като разсъди, че укорът за Памазаника е по-голямо богатство от Египетските съкровища, защото гледаше на бъдещата награда.” Евреи 11:26 и Евреи 11:13.
Когато Месия дойде, целта на обрядите, ритуалите и традициите изгубиха вече своята стойност, защото истинският Божий Агнец изпълни всички духовни тайни, които бяха закодирани в тях.
Останаха само и то заповядано от Христос: Водното кръщение и Господната вечеря като официални тайнства за Църквата. Църквата на ритуалите, обредите и традициите днес е изгубила първостепенната цел на своята вяра – Христос “…Начинателят и Усъвъшителят на вярата ни, Който заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.” Евреи 12:2.
І. Вярата ни в Бога.
Бог е Създателят, Творецът, Спасителят и Лекарят, Извор на живота, Приятел, Източник на всяко добро даване. Той е Алфа и Омега – Първият и Последният. От Него всичко започва и всичко в Него се скрива. Бог е обекта на нашата вяра. Това значи, че Нему ние благодарим за всичко, хвалим Го и Му се покланяме. Вярата ни в Бога е дълбока, вътрешна убеденост в любовта и милостта на нашия Небесен Баща, Който ни е създал и дарил със живот и спасение. Вярата ни се развива и укрепва чрез Словото на Бога. “И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.” Рим. 10:17
ІІ. Религия – традиции, ритуали и обряди
Религията – мъртви дела, в които не присъства Бог, тя нищо не ползва тези, които я изпълняват.
В Старозаветното служение ритуалите и обредите говореха и сочеха на Месията – Христос, докато още не беше дошъл, символ на бъдещите добрини в Него. Когато Старозаветните люде ги изпълняваха, те гледаха на Идващият от Вечността: “../Мойсей/ като разсъди, че укорът за Памазаника е по-голямо богатство от Египетските съкровища, защото гледаше на бъдещата награда.” Евреи 11:26 и Евреи 11:13.
Когато Месия дойде, целта на обрядите, ритуалите и традициите изгубиха вече своята стойност, защото истинският Божий Агнец изпълни всички духовни тайни, които бяха закодирани в тях.
Останаха само и то заповядано от Христос: Водното кръщение и Господната вечеря като официални тайнства за Църквата. Църквата на ритуалите, обредите и традициите днес е изгубила първостепенната цел на своята вяра – Христос “…Начинателят и Усъвъшителят на вярата ни, Който заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.” Евреи 12:2.